Как да приготвите туршия за 15 минути

Как да приготвите туршия за 15 минути

Без стерилизиране – една от уникалните рецепти на баба Марина

Внезапните гости изискват внезапни решения, и едно от тях е следната парена туршия, която е готова само за 15 минути. Баба ми ме научи да я правя, а аз предавам нататък – на вас, защото е изключително удобство: няма нужда да се занимавате с часове с рязане и стерилизиране, нито да купувате от магазина.

Необходими продукти за 1 кг туршия: 1 средно голяма глава карфиол, 3 червени чушки, 3 големи моркова, 3 дафинови листа, 7-8 зрънца черен пипер, 2-3 стръка листа от целина, 1 с.л. захар, 1 с.л. сол, 50 мл оцет, 1 л вода, 5-6 скилидки чесън.

Приготвяне: Във водата добавете солта, захарта и оцета, дафиновите листа, черния пипер и кипнете на котлона. Накъсайте почистения и измит карфиол на розички, нарежете чушките и морковите на едро и когато сока заври, добавете към него зеленчуците и пресните листа от целина. Оставете да се варят 5 минути и свалете от огъна. Веднага, след като се охлади, е готова за хапване! Няма нужда да я стерилизирате, може да издържи със седмици в хладилника.

Съвет: запазете сока от туршията в хладилника, за да го използвате за следващ път.

Време на приготвяне: 15-20 минути.

Станислава Петкова

Маркетинг и кисело зеле

 Маркетинг и кисело зеле

 

 

Каква ли може да бъде връзката между маркетинга и киселото зеле...

Ха, сега де...

Как представяме продукта си, без значение какъв е той...

Май има доста да учим.

Доказано е, че най-добре се учи под формата на игра, тоест като се забавляваме.

 

И затова ви предлагам една статия, намерена някъде из интернет пространството:

 

Ако трябваше да описваме киселото зеле в стила на френското вино:

"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле, е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото. Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежал камамбер*, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ. Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен оттенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сърми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински ребърца."

 

*Камамбер (на френски: Camembert) е вид меко френско сирене с лека плесен

Домашна зеленчукова подправка

Домашна зеленчукова подправка

Източник: БонАпети

Време за приготвяне: 15 минути  

Количество: 800 г

Много ароматна подправка от свежи зеленчуци, подходяща за супи, яхнии, гювеч и сосове

Необходими продукти:

2 стръка пресен лук 2 стръка праз 1 глава червен лук 300 г моркови 150 г глава целина 40 г сушени домати 2 скилидки чесън 250 г морска сол 1 връзка магданоз 1 връзка девесил

Начин на приготвяне:

1		Пресният лук, празът, червеният лук, морковите, целината, доматите и чесънът се почистват, нарязват се и се смилат в блендер за кратко.
2		Добавя се солта и отново се смила.
3		Слагат се магданозът и девесилът и пак се смила.
4		Подправката се съхранява в буркан в хладилник или се замразява за по-дълго във формички за лед.

Съвет: От посоченото количество продукти се получават 2 бурканчета, всяко от по 400 г.

РС, Отдавна не използвам вегета или каквито и да било сухи бульони. Но все пак, яденето си иска своето, за да ни е вкусно ;)

Замразените във фризера подправки, са наистина безценен помощник в кухнята, а есента е и сезонът на изобилието - на пазара има всичко, е, разбира се, за тези, които си нямат своя градинка.

Рецепти за здравословно приготвени храни от книгите на д-р Георги Гайдурков

Рецепти

за здравословно приготвени храни

от книгите на  д-р Георги Гайдурков

„Човешкото хранене“ и „Горещи теми в храненето“

Йогурт от сурови ядки (кашу)

Смилат се на паста сурови ядки (кашу).

Огцежда се през тензух I кофичка "Активия" - натурална, използва се само водата (сурватката).

Към смлените на паста ядки се добавя малко вода, до рядка каша и се миксира добре. Загрява се до 35-40 градуса С. Добавя се отцедената сурватка от "Активия"-та, поставя се в стъклен съд, похлупен, завива се в кърпи. Лагерува на топло място в стаята около 6 часа. След като се получи млечно-кисела ферментация, се съхранява в хладилника. Може да се използва за директна консумация, както и за приготвяне на таратор, сосове (чеснов и др.); за сладък вариант - като шейк (с канела, ванилия, какао, петмез от фурми).

Като продукт от сурови ядки, полученият Йогурт може да се съчетава с всякакви зърнени и бобени варива, сурови и задушени зеленчуци.

 "Прясно мляко" от кашу

Сурово кашу се смила на фина паста (с Чопър или кафемелачка). След това се миксира с трапезна вода (количество по желание), фруктоза, канела, ванилия - по желание. Разбива се с пасатор или в шейкър. Полученото "прясно мляко " е растителен продукт и добре се съчетава със зърнени култури, жито, ориз, овесени ядки и др. Може да се използва за приготвяне на домашни сладкиши (да се желира като парфе и др.), за приготвяне на капучино, мляко с какао и т.н.

 Ядкова майонеза

Към предварително добре смлени на гладка паста орехи, лющен слънчоглед, сладък бадем, сурово кашу и др. се добавя малко вода до желана гъстота, пасиран чесън по желание, подправки, лимон, диетична сол. Използва се като сос.

 Пюре от маслини

Приготвя се от зелени маслини без костилка. Маслините се накисват в студена вода за 2-3 дена, като водата се сменя, до обезсоляването им. Съхраняват се в хладилник, като във водата можем да сложим и парченце лимон с кората. След този период се отцеждат и могат да се пасират. Полученото се овкусява преди консумация с лимон, чесън, диетична сол и подправки. Може да се ползва като овкусител (омазнител) към всички салати и ястия.

 Майонеза от ядки и маслини

Зелени маслини без костилки се накисват в студена вода за 4-5 дни, като водата се сменя всеки ден до пълното им обезсоляване. Във водата може да се сложи парченце лимон. След това маслините се отцеждат и пасират. Към полученото пюре се прибавят предварително смлени сурови ядки — орехи, лющен слънчоглед, смлян сусам. Овкусява се по желание с лимон, чесън, диетична сол и подправки. Може да се използва в салати и ястия след термичната им обработка.

 Сурово хлебче от покълнали семена

Приготвя се, като първо се покълва жито н/или ръж. една нощ семената киснат във вода, на другия ден се изплакват и отцеждат, поставят се в порцеланов съд на стайна температура, похлупен с чинийка. Изплаква се 1-2 пъти дневно и отново се отцежда. Лагерува около 18 часа според околната температура, докато по върховете на зърната се появи малък поник (до 1 мм.). В този стадий е готово за консумация. Леко покълналото жито се смила до получаване на пюре и към него се добавят смлени сурови ядки. По желание чесън, смляно каркаде или капки лимон. Оформя се оригинално сурово хлебче, което може да се консумира веднага или след изсушаване на 50 градуса във фурната.

 Някои примерни ястия 

Хоммус ( пастет от нахут)

Това е изключително силна като състав рецепта и следва да намира по-често място на трапезата ви. Към сварения и отцеден нахут се добавя ядков микс (особено смлян сусам), домашно безсолно доматено пюре, подправки (шафран, кимион, куркума, кориандър). Пасира се с пасатор до получаване на пастет. Добавя се диетична сол и лимон.

 Сърми или чушки, пълнени с ориз и боб

Предварително сварените и овкусени с подправки и лук (без мазнина!) ориз и боб, се смесват и се завиват в лозови (зелеви) листа или се напълват в чушки. Запичат се във фурна или се обработват на пара. След термичната обработка се омазняват на вкус с краве масло и се добавя диетична сол и лимон.

Сърми (или пълнени чушки) могат да се приготвят и от леща, грах, соя, овес, овесени ядки, царевица, елда, просо, жито и т.н., свободно съчетани помежду им.

 Постна мусака с бобени варива

В тефлонова тавичка или йенско стъкло се подреждат картофи, чушки, бамя, лук, кисели моркови или краставички, както и друг предпочитан от нас зеленчук. Към тях се прибавят предварително добре сварени и отделени нахут, грах и кафяв ориз. Овкусяват се с подправки по избор, заличат се във фурна покрити с фолио, за да не засъхнат. След термичната обработка отгоре се добавя краве масло или ядкова майонеза.

 Царевично-оризово хлебче

Приготвя се от фино смляно царевично брашно (в търговската мрежа го търсете под името „Мейс") и оризово брашно. Оптимална пропорция е средно 3:1 (напр. 6 сл. "Мейс" и 2 сл. оризово брашно). Двете брашна се смесват. Добавя се вода — до рядка каша (като за палачинки). Пече се в тефлонова тавичка във фурната или в друг подходящ тефлонов съд на котлона или в гофретник. Разстила се задължително на тънък пласт (1/2 см).

След изпичане (средно 15-20 мин. при 200-250 градуса), се получава тънко хрупкаво хлебче, което няма да бъде нито клисаво, нито дотолкова твърдо, че да не може да се дъвче.

След снемането от огъня, докато е още топло, хлебчето може да се гарнира с малко краве масло и счукан чесън (което се намазва по повърхността му, но не се пече заедно с хлебчето!), подправки — шарена сол, чубрица, ким и др. по наше желание.

***

Всяко познато на вас ястие можете да приготвите по традиционна рецепта с разликата, че не бива да добавяте сол и мазнина при термичната обработка. Омазнителите и диетичната сол се добавят след това!

***

От всяко ястие можете да направите вкусен сос, като вземете част от него и го пасирате с малко вода и подправки. Получения сос добавете към основното ястие.

 Домашни лакомства

 Домашни бонбони

Смилат се на кафемелачка (или подходящ за целта уред) сурови ядки: орех. сладък бадем, лешник, сусам и др. Добавят се по желание също и смлени кокосови стърготини. Пасират се пресни (фреш) фурми, след изваждане на костилката (вместо тях могат да се ползват предварително накиснати за 12 часа сушени плодове по избор). Добавят се аромати (ванилия, канела, бадемова есенция, щипка джинджифил и други по избор). Всичко се пасира до получаването на плътна маса. От последната се оформят малки кръгли топчета, които могат да се покрият с кокосови стърготини. Подреждат се в бонбониера и се съхраняват в хладилник до 1 седмица.

 Плодов фреш — крем

Пасират се заедно банан и пресни фурми (без костилката); банан и авокадо и др. По желание се добавят аромати (канела, естествена ванилия и др.).

 Домашен сладолед

Приготвя се както горните кремове с тази разлика, че се охлажда. Той може да бъде по желание плодов, шоколадов, ванилов, канелен, кокосов и др. Сладолед може да получим и от замразен, пасиран банан с добавка на ванилия и канела.

В посочените сладкарски произведения трябва да избягваме съчетанието на прости захари с нишестета, което е нежелателна комбинация (напр. не е желателно да композираме фруктозата и млечния продукт заедно с кори, блатове и други тестени продукти!). Както вече беше посочено, композиции като постни кексове, брашнено-ядкови сладкиши и др., особено с добавка на термично обработена мазнина, са изключително тежки и нездравословни комбинации!

Няколко начина за слагане на кисело зеле за зимата

Няколко начина за слагане на кисело зеле за зимата

Кисело зеле БЕЗ претакане

Тук ще порутя някои тертипи, които не са нищо повече от дан на традицията и повод да се пребяга до мазето, та да се накомка човек и с винце

Зелето НЕ е необходимо да се претака, мигар едно време в Булгарплод претакаха басейните със зеле?!

Солта е само за вкус - тя не консервира - консервира образуващата се от захарите на зелето при ферментацията млечна киселина. Оттук няколко важни извода:

- класиката 4% соленост си е класика, но аз го правя 2-2.5% - направо е готово на сол за салата и готвене и не е необходимо да се изкисва или мие с вода;

- царевични кочани, цвекло, ечемик са ускорители, но рискувате самото зеле да не ферментира докрай и да остане сладко на вкус, а и по-нетрайно;

- дъбови, вишневи листа, хрян, лук и чесън са забавители и "спирачки" - носят същия риск.

- универсална "спирачка" ако времето се задържи топло, а вече зелето е станало на вкус и на цвят( "сърцето" е яйчно жълто) е натриевият бензоат( E211 Sodium benzoate) - той обаче променя вкуса на чорбата( прави комплекси с железните соли от водата - става неприятно кафява, макар вкусът на зелето да не се променя); по удачно е да се използва млечна киселина( E270 Lactic acid) идентична е с продуктите от ферментацията на зелето, но може да го направите мнооого кисело, ако се обърка дозата или пък ябълчна киселина( E296 Malic acid); най-добре при по-малки количества готовото зеле да се прехвърли в пликове и - във фризера, а чорбата в бутилки и - в хладилника.

Това по "химията".

Технологията:

- всякакво дълбане, цепене и прочие на кочаните е излишна грижа - трябва да се подрежат чисто загнилите части, да се отстранят ВСЯКАКВИ почернели и омекнали места по листата, както и най горните зелени листа - те и да втасат вкусът им е като на стари вестници и за нищо не стават;

- зелето се нарежда както си е расло на къра - с кочаните към майката земя или по-посока на преобладаващата гравитация - цевките по жилките на листат ще си смучат колкото чорба им трябва;

- с рязани като торта на две-три-четири-пет парчета зелки се подпушват свободните места - зелето ще слегне около 15% по обем и ще се уплътни още;

- в кофа се разбърква сол и вода да се получи 2, 3 или 4% разтвор - съответно 200, 300, 400 грама на 10 литра вода. Не се безпокойте студената вода не поема повече от 4% сол - остава на дъното неразтворена; зелето се залива с такъв разтвор докато се покрие поне една педя;

- идеята на "затискането" е не да се смачка, а да не изплува над повърхността и да почне да загнива, затова:

=може да се затисне с пластмасови шишета от безалкохолно пълни с вода - все едно най-горният ред е от пластмасови зелки

= който иска да спази традицията може да използва круг от ДЪБови или БУКови дъски( главите на гвоздеите трябва да са мацнати с боя) или с подходяща неръждясваща тава, натоварена с камъни, в НИКАКЪВ случай МРАМОР, ВАРОВИК или БЕТОН - най-добре гранитни павета или вълшебен речен камък

- може да не се претака:

= претакането има за цел да се изравни солеността на чорбата, но нали го заливате с готов разтвор?

= продухването вкарва въглероден двуокис, който е "спирачка" на ферментацията.

Винаги отличен резултат( ако не се стреснете и не сложите бензоат та да провалите чорбата).

Кисело зеле без претакане – II вид

Всички стари хора са наясно, че, щом започнат да прехвърчат снежинки и температурите паднат, идва ред на най-важната зимнина. Какво е Коледа без КИСЕЛО ЗЕЛЕ? Пиша тази рецепта с надеждата да помогна на някоя млада домакиня сама да се справи с тази на пръв поглед плашеща задача. За втора година правя така моето кисело зеле и резултатът е впечатлителен и лесен.

Киселото зеле може да се употребява в суров вид, като салата или съставна част от нея, а също печено, варено, листата могат да се използват за приготвянето на сарми. Саламурата (зелевият сок) се пие – самостоятелно или с алкохолни напитки и се смята за много полезно средство при лекуване на махмурлук.

Рецептата е от конкурса “Вкусна коледна магия”

Необходими продукти:

8 средно големи зелки

600 г морска сол

18 л вода

Начин на приготвяне:

В бидон от 30 литра нареждате измитите и нарязани на четири зелки. Наливате водата догоре. Поставяте върху горните зелки голяма плитка чиния наопаки и изсипвате солта отгоре. Затваряте плътно с капака. След 20 дни без преди това да сте отваряли капака, зелето вече е готово за консумация.

РС, Рецептите са изпитани от личния ми опит. Вече три години моя приятелка прави зелето по тези начини. Пробвала съм го и то не веднъж. Разкошно е и наистина става да двадесетина дни. Тази година и аз ще го сложа по първата рецепта - с целите зелки.

Весела Стамболиева

Сладко от динени кори

Сладко от динени кори

от готварската книга на Radka Petrova

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ

корите на 3 големи дини

2 кг. захар

конячна или др. есенция

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ

Динените кори се обелват от външната зелена част, отстранява се и вътрешната розова. Нарязват се с къдраво ножче за кашкавал на различни формички.

        

        Корите се варят 2 пъти до кипване като се сменя водата. Прецеждат се с гевгир и се смесват със захарта.

Вари се по-малко, колкото да се сгъсти мъничко сиропа. Преди да се насипе в бурканчета се слагат 2 кафеeни лъжички лимонтозу, есенция или няколко ванилии. Много е ефектно! Корите стават като прозрачни стъкълца, а самото сладко много върви, поднесено към чаша шампанско или мартини!