Темата за хляба е
засягана многократно. На нея съм обърнал специално внимание както в двете мои
книги, така и в редица публикации. Причината е чисто практическа. С приеманата
от нас храна ние целим да получим здраве, а там където то вече е нарушено, тази
храна да бъде лекарството за неговото възстановяване.
От една страна
хлябът за българина е основна храна, приемана от него ежедневно и с всичко
друго (понякога дори заедно с италианска паста, под усмивката на самите
италианци, не виждали такава любов). От друга – хлябът е този фактор, който
най-често отново нарушава едно възстановено здраве, връщайки много бързо
старите симптоми. Ако един хипертоник например се е освободил от своето високо
кръвно налягане за две седмици, то с последващото включване на хляба, само за
няколко дни, той отново се сдобива със своето заболяване.
Всичко това прави
моята констатация и позиция за хляба, която в годините многократно съм
отстоявал, да изглежда непопулярна и дори крайна. Тя обаче е продиктувана
единствено от опита ми на лекар, който наблюдава въздействието на храната върху
организма и използва храната като единствено лекарство.
Нека повторя: няма
друг фактор (може би конкуриран единствено от термично обработената мазнина и
солта, които междувпрочем също са налични в купения хляб), който така силно да
влошава здравето, както включването на хляба. Това е един емпиричен факт, който
непрекъснато верифицирам в практиката си. Въпросът за неговото обяснение е в
сферата на теоретичната дискусия и за мен лично е второстепенен. Вероятно
четири са основните негативно действащи фактора (нокси) в хляба: термично
обработената мазнина на около 300⁰С (тази от самите семена, както и най-често
добавената в тестото), солта, глутена и маята.
Дотук всичко това
е познато. Причината да отворя отново тази страница е съвсем конкретна. И тя се
състои в едно ново „попадение в десетката”, което мисля че си заслужава да
споделя с вас.
Първо – от доста
време древният вид жито – лимецът (Triticum monococcum) е вече на нашия пазар.
За него е писано достатъчно много и аз няма да го преповтарям. Моите лични,
чисто емпирични впечатления са за едно „по-меко” жито – факт вероятно дължащ се
на по-ниското глутеново съдържание, на неговите качества като биологично
отнасяне, както и на вида целулоза в него. Ще кажа само, че приготвеният от
него по конвенционален начин хляб не оправда първоначалната реклама. Макар и в
малко по-лека степен, този хляб проявява същите негативи, както и останалият.
Това обаче, с
което най-много ни изненада лимецът е друго – той показа коренно различни
хлебопекарни качества. Това позволи да се съставят много по-опростени и щадящи
рецепти за приготвяне на хляб. На свой ред това резултира в коренно различен
здравословен ефект. В нашите експерименти многократно сме се опитвали да
приготвим хляб от други видове жито без набухвател, но неуспешно. Получаваше се
дежурната неядлива, клисава и твърда като туткал „тухла”. Учудването ни бе
голямо, когато една от нашите сътруднички – Русалина (Роси), принципно фенка на
хляба, решила да импровизира нещо бързо за обяда си. Имала малко лимец, смляла го, добавила вода, щипка подправки без сол,
оформила малки хлебчета и просто ги запекла. Получило се нещо неочаквано
сполучливо. Хлебчетата „набухнали” като да имали мая, а вкусовите качества били
така приятни, както на никой друг пълнозърнест хляб.
Аз самият
експериментирах с тази рецепта и тя винаги се получаваше сполучливо независимо
от леките вариации (и пропуски) в параметрите й. Това, което на този етап мога
да кажа е, че това е най-добрият, прост и лесен вариант за хляб приготвен от
жито. Моите впечатления са за изключително добра поносимост. Действа
благоприятно на стомашно-чревния тракт и не дава тази слуз, която обикновения
пълнозърнест хляб предизвиква. Дългосрочните ефекти предстои да се установят, но
по всичко личи, че това е хлебчето, което най-успешно се вписва в задачата – да
бъде изключително питателно с традиционния си вкус, да не дава негативите
характерни за конвенционалния пълнозърнест хляб, и не на последно място да бъде
максимално прост, лесен и бърз за приготвяне от всеки.
С радост ви
предлагам тази наша нова рецепта, изключително удобна за забързаното ни
ежедневие:
Прясно смлян лимец (може за секунди да го постигнете и
на кафемелачка), по желание щипка-две чеснов прах, чубрица, ким или кимион на
зърна; вода. Смесете и оформете малки около 10 см в диаметър сплеснати топчета,
дебели ок. 2 см. Поставете върху незалепваща повърхност (без да мажете с
никаква мазнина!). Запечете на 170⁰С за около половин час. Разбира се в
детайлите експериментирайте според вашия вкус.
Така изглежда хлебчето по
рецепта на д-р Гайдурков
точно преди да бъде опечено.
А сега вече е готово.
Препоръчителна гарнитура: авокадо, нарязан червен лук с лимон; ядкова майонеза.
Пожелавам ви добър
и здрав апетит!
P.S. С авторката на рецептата Роси можете да се свържете на тел. 0877 294 697. В най-скоро време
предстои да излезе от печат нейната кулинарна книга с много други практични
рецепти съобразени с нашата система за хранене.
РС, Ако статията ви е заинтригувала, ето
повече информация за
Няма коментари:
Публикуване на коментар